Аз съм себе си, дори когато не съм.
Аз съм топла отвън и студена отвътре, а понякога – обратното. Аз съм искрена дори когато лъжа себе си. Аз съм странна и най-обикновен човек. Аз съм мила и много жестока. Аз съм черна и бяла, а най-вече – кафява. Аз съм цяла и парче от всичко. Аз съм слаба и допускам грешки, понякога дори ги повтарям. Но аз съм силна и всеки път продължавам напред. Аз съм упорита, когато гоня целта си, и колеблива, когато избирам глупости. Но аз съм твърда, когато решението е ценно.
Аз съм никоя и все пак постигам. Аз съм човек, но изпитвам нечовешки силно. Аз красива и грозна, защото съм аз. Аз съм пълна и празна в едно. Аз съм дива и адски праволинейна. Аз съм вярна и все пак престъпвам. Аз съм вещица, която учи на добро, аз съм скърцаща хармоника и арфа. Аз съм пролетно листо и черна зимна виелица.
Аз съм глупава, когато вярвам в безумици, и умна, когато ги стигам. Аз съм калната пръст под краката ти и сивия бетон пред погледа ти.
Аз съм плачещата звезда пред прозореца и огненият залез всяка вечер.
Аз съм отегчението и насладата.
Аз съм вятър и пустиня, цвете и бурен, всичко и нищо...
Аз съм човек.
Аз съм Жива и друго не искам да бъда.
Аз съм истинска, каквато и да съм...