Постинг
02.02.2008 20:08 -
Животът...любовта...приятелството
Животът...любовта...приятелството...колко много истини биха могли да се изрекат тук...и от колко от тях може така да боли..
Живот,изпълнен със срещи и раздели....с усмивки,сълзи и болка....
Търсиш го...човека,който да те обича...и той все идва и си отива...нима се страхува да стане част от сърцето ти?
Или той е част ит чуждо сърце?Сърце, предопределено да обича друг...или друга...
Всичко е така безнадеждно....сиво ...болно и дори обидно..
Дали нещо боли повече от това да искаш да обичаш...а да няма кого...
Оставаш с надежда за по-добри дни...пазиш цялата тази неразбрана и непоискана обич за някой...дали ще г срещнеш?И ако го срещнеш, дали и той няма да потърси друго сърце?
Сега разбирам...хората не са лица,хората са сърца...създадени да обичат и мразят...
Раните отворени от любовта са най-дълбоките...устните на любимия са най-жестоки с думите си...защото тези устни винаги отпиват горчилката...
Трудно е да погледнеш човека,който те ранява така жестоко и да вярваш,че той те обича...А кой би повярвал?
Влюбените са слепци,а никой не подава ръка,за да пресекат булеварда...но дори ранени те стават ,зашеметени от болката и обидата,непреодолели самотата и горчивия вкус върху устните...изправят се и продължават...без крак,ръка...ранените влюбени отново живеят ...но наполовина....
Живот,изпълнен със срещи и раздели....с усмивки,сълзи и болка....
Търсиш го...човека,който да те обича...и той все идва и си отива...нима се страхува да стане част от сърцето ти?
Или той е част ит чуждо сърце?Сърце, предопределено да обича друг...или друга...
Всичко е така безнадеждно....сиво ...болно и дори обидно..
Дали нещо боли повече от това да искаш да обичаш...а да няма кого...
Оставаш с надежда за по-добри дни...пазиш цялата тази неразбрана и непоискана обич за някой...дали ще г срещнеш?И ако го срещнеш, дали и той няма да потърси друго сърце?
Сега разбирам...хората не са лица,хората са сърца...създадени да обичат и мразят...
Раните отворени от любовта са най-дълбоките...устните на любимия са най-жестоки с думите си...защото тези устни винаги отпиват горчилката...
Трудно е да погледнеш човека,който те ранява така жестоко и да вярваш,че той те обича...А кой би повярвал?
Влюбените са слепци,а никой не подава ръка,за да пресекат булеварда...но дори ранени те стават ,зашеметени от болката и обидата,непреодолели самотата и горчивия вкус върху устните...изправят се и продължават...без крак,ръка...ранените влюбени отново живеят ...но наполовина....
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 109
Архив
Блогрол
