Поредната вечер в която не мога да заспя. Там където отиват птиците... искаше ми се да дойда с теб. По устните блестят капки роса... докосват ме нежно, прашинки пясък... Щеше да бъде по-хубаво, когато бях с теб... Искам слънцето в очите ти да блести по-силно от преди. Вярно е, че сме много различни, не сме говорили нищо, в което да има някакъв смисъл, а аз те чувствам близко. Топлината ти ме кара да настръхвам...

Желая те... независимо колко неприятности ще ми донесе това... А ти незнаеш... и аз не бих могла да ти го кажа... Думите потъват в дълбокото. Надявам се само да го почувстваш... Да се вгледаш в очите ми - те ще ти кажат всичко, дори да се опитам да те излъжа...

Опитай се да ме познаеш сред хората, опитай се да ме видиш в тъмнината - Аз съм тук! А ти беше питал за мен? Няма друг начин с който да се изразя... в душата ти - тя ще чете мислите. Само потърси знаците, които ще те доведат при мен. Няма да ти бъде много трудно. Трудно е да повярваш, че някой те обича толкова много, преди да те познава достатъчно.

Ангелски глас, стапящ леда, в капчици мед - просто го оближи... усмивка, гореща кожа, която си мечтае да бъде докосвана по този начин...

- Това си ти! Дали тайничко си си мислил за мен? Ще прочетеш ли това някой ден? и ще усетиш ли чувствата с които го пиша...

Едва ли? Твърде трудно е да те оставя да прочетеш голите ми мисли... Във въздуха е... твоята любов! Можеш да обичаш,като мен! Знам го! Можеш да ме гушнеш в съзнанието си, за да съм сигурна... за да ме стоплиш... и защитиш.Можеш да ме имаш... винаги - само веднъж ме повикай със сърцето си!!

Аз ще съм тук!