Възможно ли е да обичаш някой  толкова силно,толкова искрено,толкова чисто... да виждаш в него съдбата си,да виждаш в него себе си.Да си готов да пожертваш живота си за другия,да си готов да го последваш навсякъде, за да сте заедно... завинаги ?

Да обичаш любимия си и когато го видиш-тялото ти да трепери,очите ти да се пълнят със сълзи  от щастие,че сте заедно.И всеки миг прекаран с него  да бъде миг на щастие... и всяка нощ да благодариш на Бог,че го има и че е с теб... че те обича така както ти него ?

Да потъваш в очите му... За теб той да е най-прекрасният човек на света- най-добрият,най-нежният... с най-милосърдното сърце, с най-прекрасната усмивка,с най-красивият смях и САМО ТОЙ  да бъде в мислите ти,да бъде в сънищата ти,да бъде в мечтите ти... да се слеят в едно сън и реалност  и всеки миг в който не сте заедно да сте един с друг в мислите си... когато има болка  тя да е поделена между двама ви... когато има радост тя да е умножена... и изпитана... и изживяна... от двама ви... завинаги заедно?

... Но понякогакогато обичаш така както се обича само веднъж,а него го няма и идва само нощем в сънищата ти... в мечтите ти... и заспиваш без него... и се събуждаш със сълзи в очите,защото утрото го е прогонило... заедно със съня... заедно с красивата мечта... тогава душата ти отлита и не се завръща.Остава само болката... и сляпата вяра... и безнадеждната надежда, че ще го откриеш отново... него... любовта... душата си

... Повечето хора се страхуват от думи като ЛЮБОВ и ЗАВИНАГИ...