Нямам представа колко е часът , но знам че е много късно.Сама съм вкъщи , уморена от дългия и тежък ден , а не мога да заспя.Знам , че утре денят ще е още по-труден , но нямам сили дори да затворя очи....
Въртя диск след диск , все различни и хубави песни , а не мога да изслушам нито една докрай.Всички пеят за любов...Всяка една ми напомня за теб , всяка дума , всяка фраза...Сякаш говорят за онова , което изживях с теб , колкото малко и незначително да бе то.Говорят и за онова , което не можах да изживея с теб , а то е много повече......

Оставям една песен , която сякаш е писана за нас , но не я слушам.Оглеждам се.Погледът ми се спира на албумчето за снимки.Разбира се!Спомените от веселите купони ще ме развеселят....С трепет отварям на произволна страница и....улучвам твоята снимка.За кой ли път?

Захвърлям албума възможно най-далеч от полезрението ми.И я....старият ми дневник.Какви ли неща съм писала там?!Та то е отпреди 2години.Отварям и зачитам.Да, явно и тук няма спасение.Уцелих точно написаното в деня,когато те видях за пръв път.Хвърлям дневника по посока на албума за снимки....

С какво да се разсея?Поглеждам към тетрадката със стихчетата ми.НЕ!Нея дори няма да я отворя.Там всичко написано е за теб!Погледът ми се спира на списанията за любимия ми гутболен отбор.Посягам,но за части от секундата се дръпвам като попарена.Та ти тренираш във този отбор....А сега накъде?

Започва друга песен - на Richard Marx - Right Here Waiting ! Да , прав е той споменът остава.Липсваш ми мое мило момче.Адски много ми липсваш.Искам те толкова много, а разстоянията ни разделят....Все още мисля за теб , не минава ден в който да не го правя....Снимката ти още е до леглото ми в рамка...Опитвам се да те забравя , да срещна другаде любовта,но не става...Не мога!Искам само теб , а не мога да те имам...Обичам те и въпреки че си далеч , никога няма да те забравя,защото всичко,което си спомням си ти!

ОБИЧАМ ТЕ ТОЛКОВА МНОГО....